SCR-527
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Figure 1: SCR-527 transmitter antenna
Hersteller:U.S. Army Signal Corps
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 209 MHz
(честотен диапазон «VHF») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 400 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 1 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 225 кВт |
| средна мощност: | 90 Вт |
| инструментален обхват: | 220 км |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
SCR-527
SCR-527 (съкращение от Signal Corps Radio, Model 527) е радар за наземно контролирано прихващане (CGI), работещ в УКВ диапазона, разработен към края на Втората световна война. Той използва отделни антени за предаване и приемане, разположени на разстояние около 60 м една от друга. За транспортирането на мобилния радар SCR-527A е необходима колона от 7 теглещи автомобила. Първите SCR-527 са доставени на войските през пролетта на 1943 г. Екипажът се състоеше от 8 души на смяна.
