Основи на радиолокацията

Радиолокатори за противовъздушна отбрана

Радиолокаторите за противовъздушна отбрана се разполагат от националните звена за противовъздушна отбрана. В някои страни такива формирования са част от радиотехническите войски, отделен вид войски за противовъздушна отбрана. Такива радари могат да откриват въздушни цели и да определят техните координати, курс и скорост в сравнително широка зона. Радарите за противовъздушна отбрана могат да имат максимален обсег от над 300 морски мили и обхват на откриване 360°. Радарите за противовъздушна отбрана обикновено се разделят на две категории в зависимост от количеството информация за местоположението на целите, която могат да получат. Радарите, които определят само азимута и разстоянието до целта, се наричат двукоординатни, 2D радари или далекомери. Радарите, които могат да измерват и височината на целта, се наричат трикоординатни радари или 3D радари.

Радарите за противовъздушна отбрана се използват като станции за ранно предупреждение, тъй като могат да откриват приближаващи се вражески самолети или ракети на голямо разстояние. В случай на нападение (набег) ранното откриване е от решаващо значение за успешното му отблъскване. Активните средства за противовъздушна отбрана, като противовъздушна артилерия, зенитно-ракетни системи и изтребители, трябва да бъдат задействани навреме, за да отблъснат атаката. Информацията за обхвата и азимута на целите, предоставена от радарите за противовъздушна отбрана, се използва за разполагане на радарите за ескорт и управление на огъня.

Изображение 2: Зоната на откриване на типичен двуизмерен радар, формирана от азимуталното завъртане на косекансквадратна диаграма на насоченост на антената.

Изображение 2: Зоната на откриване на типичен двуизмерен радар, формирана от азимуталното завъртане на косекансквадратна диаграма на насоченост на антената.

Друга функция на радиолокаторите за противовъздушна отбрана е да извеждат техните самолети от зоната на въздушните боеве на позиция за прехващане на вражески самолети. При насочване на изтребители информацията, получена от оператора на радара, се предава на насочваното въздухоплавателно средство чрез линии за предаване на глас или данни.

Основните функции на радарите за противовъздушна отбрана са:

• ранно (далечно) откриване (включително от въздушни превозвачи);
• откриване и предупреждение за балистични ракети;
• определяне на надморската височина;
• управление и контрол на прехващачите от командни пунктове на земята.